Нашето вещно право, възприемайки този римскоправен принцип, допуска като изключение от него собствеността върху постройката да бъде отделна от земята, върху която е построена. Даже съвременното право доразвива този принцип, като допуска не само да има разделна собственост между сградата и земята, върху която тя е построена, но и да има отделни собственици на отделните обекти в самата сграда, понякога различни от притежателя на земята.

До 1961 г. всички нормативни актове са уреждали осиновяване от типа на непълното по настоящем осиновяване. През 1961 г. след изменението на ЗЛС пълното осиновяване се налага като единствена възможност, като се преуреждат в тази насока и всички заварени случаи. През 1968 г. СК въвежда паралелно съществуване на двата вида осиновяване – пълно и непълно, като дава възможност в определен период заварените пълни осиновявания да се превърнат в непълни. По настоящем двата вида осиновяване действат паралелно. Различните видове осиновяване имат различни правни последици.