Обърнете внимание на факта , че на водача на МПС са му съставени три акта по 50лв. всеки. Според ЗДвП не подлежат на обжалване глоби до 50лв. В случая съдията  решава, че  видно  са наложени три глоби от по 50лв  и тъй като административните наказания не се кумулират,то с НП са наложени глоби с общ размер 150 лв.,така,че обжалваното НП не попада под разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП и подлежи на обжалване.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Казанлък,06.07.2009г.

Обжалвано е Наказателно постановление № 758/09 от 27.02.2009г.на началника на РУ на МВР гр.Казанлък.

Жалбоподателят,недоволен от наложените му наказания,моли съда да ги отмени.

Въззиваемата страна,редовно призована,не изпраща представител в с.з.и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

Административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания за това,че на 13.02.2009г.около 01,00 часа в гр.К.,бул.”*****”,до магазин ”*******”, в посока юг-север,като водач на МПС-лек с рег.№ **********управлявал лекия автомобил като не използвал обезопасителен колан на МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3,когато е в движение;използвал мобилен телефон по време на управление на ПС без устройство,позволяващо използването на телефон без участие на ръцете му;не представил ППС на технически преглед.

Прието е от административно-наказващия орган,че жалбоподателят виновно е нарушил чл.137А,ал.1,предл.1 от ЗДвП;чл.104А от ЗДвП и чл.147,ал.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН;чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП;чл.183,ал.4,т.6,предл.1 от ЗДвП и чл.181,т.1,предл.1 от ЗДвП му наложил административни наказания-глоба в размер на 50 лв.по чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП;глоба в размер на 50 лв.по чл.183,ал.4,т.6,предл.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв.по чл.181,т.1,предл.1 от ЗДвП,както и постановил отнемане на общо 14 контролни точки на основание Наредба № I-1959 на МВР.

При издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.В тази насока доводите на жалбоподателя,изложени в жалбата,са основателни.Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства и не е обсъдил възраженията на жалбоподателя,които той е имал още при съставянето на АУАН.В обжалваното НП не са посочени марката и модела на управлявания от жалбоподателя автомобил,а е посочен само регистрационния му номер.НП е издадено в нарушение на разпоредбата нал.57,ал.1,т.10 от ЗАНН.В него неправилно и в нарушение на закона е посочено,че НП не подлежи на обжалване на основание чл.189,ал.5 от ЗДвП.Цитираната разпоредба на чл.189,ал.5 от ЗДвП регламентира,че не подлежат на обжалване наказателните постановления,с които е наложена глоба до 50 лв.включително.Видно е,че с обжалваното НП са наложени три глоби по 50 лв.и тъй като административните наказания не се кумулират,то с НП са наложени глоби с общ размер 150 лв.,така,че обжалваното НП не попада под разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП.Като не е указана в НП възможността за неговото обжалване,срока за обжалване и съда,пред който подлежи на обжалване,е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.10 от ЗАНН и са нарушени процесуалните права на жалбоподателя.

НП не отговаря и на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.В него не са описани в пълнота обстоятелствата,характеризиращи посочените нарушения.В АУАН е посочено,че жалбоподателят управлявал лек таксиметров автомобил,собственост на С. К. С., а в НП не е посочено обстоятелството,че жалбоподателят е управлявал таксиметров автомобил.Съответно не е посочено дали той като водач на таксиметров автомобил в момента на извършване на проверката е превозвал пътници в рамките на населеното място.Тези обстоятелства са от съществено значение особено за нарушението по чл.137а от ЗДвП,тъй като за съставомерността на деянието е от значение да се изследва и посочи в самото НП дали не е била налице хипотезата на чл.137а,ал.2,т.3 от ЗДвП.

Освен,че е издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила,обжалваното наказателно постановление е и неоснователно и недоказано и по същество.Първите две посочени нарушения-по чл.137а,ал.1,предл.1 от ЗДвП /неизползване на обезопасителен колан/ и по чл.104а от ЗДвП /използване на мобилен телефон/ са свързани с действия на управление-респ.движение на моторното превозно средство.От показанията на актосъставителя Тонев и на свидетелите-полицейски служители Д. и К. не се установи по категоричен начин тези две нарушения изобщо да са били извършени от жалбоподателя П.,а също така и че управляваният от него автомобил е бил в процес на движение.Свидетелите са констатирали автомобила в спряно състояние пред магазин”******”на бул.”******” в гр.К. и това много ясно се установява от показанията на св.К.,който заявява,че с колегата си Д. ***,видели две коли спряни успоредно на лентата за движение,едната от които е била тази на жалбоподателя. Поискали му документите и му казали да дойде в сградата на РУ на МВР Казанлък да му бъде съставен акт.Св.К. ясно заявява,че не си спомня дали е видял жалбоподателя П. да управлява автомобила.Единствено св.Д. твърди,че се движели с патрулната кола след автомобила на жалбоподателя и го видял да управлява автомобила,но показанията му са твърде неубедителни и не се подкрепят от другите доказателства по делото,като се имат предвид и показанията на св.Ж., който установява,че жалбоподателят е спрял до неговия автомобил и са разговаряли в спряно състояние на автомобилите поне 2-3 минути-и едва тогава са пристигнали полицейските служители.На пръв поглед 2-3 минути са малко време,но за интервал от 2-3 минути може да се измине с автомобил доста голямо разстояние-на практика половината град-и не е реално твърдението на св.Д.,че заедно със св.К. са се движили плътно и непосредствено след автомобила на жалбоподателя,след като не са спрели зад него веднага,а са пристигнали на мястото едва след 2-3 минути.Оттук следва извода,че не е установено по един безспорен и несъмнен начин,че полицейските служители са видели жалбоподателя в процес на движение на автомобила и че в процеса на това движение той не е използвал обезопасителен колан.Относно използването на мобилен телефон от страна на жалбоподателя-категорично от разпита на всички свидетели по делото се установи,че те не са видели той да е използвал мобилен телефон.Поради което това нарушение е напълно недоказано.

Недоказано е и твърдяното нарушение по чл.147 от ЗДвП,тъй като и в самото НП изобщо не е посочено въз основа на какви данни,факти и документи се е установило,че автомобилът не е бил представен на технически преглед;въззиваемата страна не е представила писмени доказателства в тази насока,а също и в показанията си свидетелите Т., Д. и К. не установиха извършването на това нарушение.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила,и като неоснователно и недоказано по същество,следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 758/09 от 27.02.2009г.на Началника на РУ на МВР Казанлък,с което на П.Р.П. ***,с ЕГН **********,са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева,ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и са отнети общо 14 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Районен съдия: